Imagine that…

http://www.speshno.info/news.php?id=34690

Няма да се занимавам със самата партия. То ще си покаже. Но! Как можаха с това лого да се изложат. Никой ли не вижда, че то просто не се чете. Често се подценява моментът с визуалната комуникация. Но сериозните работи не може да се вършат по несериозен начин. Не знам на липса на пари ли се дължи, или просто някой някъде имал братовчед /приятел, племенник (ца)…/, който можел да го направи. Ако пък зад това творение седи агенция и са взети едни големи пари - срам за тях.

Какво се върти около Земята?

проба

Имам един лош навик - да се раздавам. Безвъзмездно и безрезервно. Е, когато мога, разбира се. И сега се чудя как толкова много време ми трябваше, за да разбера нещо толкова просто - че когато даваш нещо безплатно, никой не го цени. Сякаш вече всички отмерват стойността единствено в пари. Безплатното е грозна, то е лошо направено, некачествено, та не може в никакъв случай да бъде на ниво с платеното, а то пък от своя страна е много по-лошо от СКЪПО платеното. Точно днес животът ми поднесе поредният урок по икономика на живота - не давай безплатно. Не давай услуги, не раздавай чувства, не давай времето си, знанията си, уменията си… Дадеш ли ги безвъзмездно, всеки счита, че те нямат стойност. Следователно са и некачествени. Не, уважаеми, времето ми е безценно, знанията и уменията съм ги трупала години наред, коствали са ми безсънни нощи, безброй опити и грешки, повторения, разочаравания… А чувствата, сърцето…. те не са за всеки. Те са специални и са за специални хора. Те са единствено за онези, които ще знаят колко струват без да им го казвам.

Не в нашата България, определено! Днес чета изявление на Първанов-Гоце при откриването в Русе на дискусия на тема “За децата на България - открито и ангажирано”. Господин Президентът заявил, че филмът за Могилино на Кейт Блюет бил антибългарски. Е, това отдавна го припяват и други политици - Масларова, Петков, повечето ни евродепутати…. Ама да се изцепи и самият президент…”Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал”. И още повече - “В този филм има неща, които ние си ги знаем не по зле”.
Едно не разбирам - как така сте го знаели, а нищо не сте предприели, бе изроди такива?! Има ли грам мозък в главата си поне един политик да застане и да признае истината - че са изпуснали нещата от контрол, че у нас има проблем с отношението към болните и в неравностойно положение деца и възрастни?! В каква миша дупка си мислят да се скрият? Кого лъжат? Европа? Нас? Поне някой свестен ПР да се намери да им каже, че така не се прави. То е ясно, че на никакви човешки качества у тях не може да се разчита. Ама поне от личен интерес за постовете си да направят нещо разумно. Да, не са само те. Цялото ни общество е болно. Когато чух по радиото за протестите на жителите в кв. “Средна кула” против построяването на защитените жилища в старото училище, просто се скапах тотално. Чак такова нещо не бях очаквала. Даже и лицемерието на Великолепната шесторка ми се стори най-хуманното нещо, направено за тези деца. Първо се засилих да излея цялата горчивина в блога, но после почувствах такава безнадеждност и безсилие, че се отказах. Нямаше смисъл. Какво щях да променя с един запис в някакъв си блог… Празни приказки само. Горчивата истина вече е явна - повечето българи не могат да приемат различните деца. По форуми и коментари под статии чета ужасни неща. Да пратиш един СМС е едно, а да гледаш децата - съвсем друго. Да признаеш проблема, да се изправиш лице в лице с него и да го решиш се оказа много по-трудно. При всичко, което трябваше да преживеят и авторите на филма, и “героите” в него, епилогът беше покъртителен - да се окаже, че и да има пари, накрая ние пак сами ще ги бутнем обратно в ада. Да, ненапразно е тръгнал вица за българите…
На 4 март бе прожектиран филмът в Европейския парламент. С идеята да се дискутира за решаване на проблема. Евродепутатите ни направиха подписка против излъчването на филма. Щяло да им се развали празнуването на 3 март /?!/ Искали били да подаряват мартенички. Е, постигнаха го въпреки състоялото се излъчване - играха хорА, празнуваха… след излъчването на потресаващите кадри и по време на една трагедия, сполетяла страната им. Нищо не може да попречи на плановете на политиците. Някакви си там жертви, катастрофи, гладуващи деца… После се оправдават с абсолютно еднакви фрази. Сигурно четат еднакви учебници по политология. Също като обяснението на Първанов-Гоце, че уж първо само бил на планина, а не на лов, после пък бил само на ловно събрание, пък после само бил минал оттам… Неееее, как може да си помислите, че Президентът ще тръгне на лов, вместо да обяви траур?! Ама няма такова положение. Те хората лъжат, за да го злепоставят. И Кейт Блюет лъже, това във филма не е истина. То е антибългарска кампания. Изобщо не си мислете, че тя е дошла и потресена от видяното е решила да изпълни журналистическия си дълг и да покаже какво се случва в една европейска държава. То за нашите политици отдавна журналистиката се свежда до плащане на съответната сума. В резултат - ни дума, ни ред за тях… както и от тях…
Неведнъж съм се питала какво може да промени този омагьосан кръг. Спорили сме с Григор също неведнъж. Да, ние сме виновни, защото ние сме си ги избрали политиците. Аз, обаче се питам - добре, а КОГО да избера?! Те всичките са от един дол дренки. И да не са, властта ги променя за нула време. Някъде бях срещнала идеята да си “внесем” политици. Може конкурс да обявим. Ама пък се сещам пак за едни думи на Григор - не политиците са лоши, а народът - който и политик да дойде, като види овчедушието ни, ще си накриви капата и ще започне да дои. Да, и тезата му за “добитъка” често съм оспорвала и съм го обвинявала в елитаризъм. Но след случилото се в кв. “Средна кула” вече нямам съмнения - не искам да съм в това стадо. Не искам нищо да не зависи от мен. Не искам политиците ми да живеят в друга България, в която няма мизерстващи деца, няма престъпна небрежност и безотговорност. Искам прокуратурата да се самосезира и да се провери бил ли е Гоце на лов на 1 март или не, да се повдигне обвинение срещу всички, виновни за състоянието, в което бяха оставени децата в Могилино /а и не само там/, и на тези, които безразлично са наблюдавали всичко без да реагират. Искам политиците ни да се научат да носят отговорност и да изпълняват задълженията си.
Искам, ама няма!

Ако този блог ви изглежда някак странно в момента , то не се безпокойте. Нито сте объркали мястото, нито се е повредил мониторът ви. Просто реших малко да го облека в нови дрешки :).

Крис Дюзошоа разказва за посещението си в Могилино. Той е белгийски журналист, ТВ водещ, дошъл в България заедно с белгийската делегация.

Не искам да оставям впечатлението, че единственото, за което мога да говоря вече е домът за деца в Могилино, но наистина трябва да си изплача душата. Дотам пътуваме в мъгла и сняг. Бъркаме пътя няколко пъти и накрая засядаме. Може би тя - сградата – не желае да идваме?

Налага ни се да слизаме от планината на задна предавка и да поемем по друг път, който накрая също се оказва грешен. Смеем се в опита си да скрием притеснението си. Страх ни е от това място.

Когато пристигаме, е вече тъмно. Антрето е препълнено с хора, за ефект – мисля, че бяха местни политици и ръководството на дома, а с тях и много фотографи и оператори, хора, които си водеха записки. Българска журналистка ме разпознава и иска да ме интервюира. Изказва поздравления, но не съм сигурен, че е искрена. Може би ми е ядосана. Не желая да говоря с медиите. Искам на първо място да видя децата. Сърцето ми бие в гърлото, когато влизам в първата стая. В десния ъгъл малко дете седи на инвалидна количка, няколко деца танцуват. Ръководството явно се е постарало да създаде впечатление, че тук всеки ден е купон.

Разпознавам Диди. Развълнувана е и се усмихва. Носи престилка и напрегнато притиска нова чантичка към тялото си. Сияещото й присъстие още повече издава, че в този дом тя не е на мястото си. В друга стая забелязвам Стоян да се поклаща на един стар стол. Искам да хвана ръката му, но той ме отблъсква.

Качваме се в стая с ярка неонова светлина и виждаме децата, които никога не напускат леглата си: едното е с деформации, а другото има синдрома на Даун. Гъделичкам го и той гука от удоволствие, а аз се боря със сълзите си. Едно по-голямо момче, лежащо неподвижно с глава на решетките, ме гледа право в очите. Сърцето ми мръзне. Друго дете стене шумно. Миризмата на урина и бавна смърт е навсякъде около мен.

Питам за Васка. Аз и още няколко души отиваме в друга сграда. Тя седи по пижама на малка маса, изпосталяла, с безизразно лице. Заговарям я и тя леко се ободрява. Иска нещо сладко, но аз нямам у себе си. По дяволите. С писклив глас ми казва, че счупеният й крак не я боли вече и че иска да излезе навън. Предлагам да я изведа навън под палтото си или да я увия в одеало. Не ми позволяват. Вместо това я слагат в детска количка и я извозват до съседната стая. После я връщат в първата стя и я слагат на стола й.

В съседната тъмнееща баня три деца седят на гърнета. Разпознавам момчето, което седи с глава към ваната. Не мърда. Не смея да мисля колко време седи така самичък. До радиатора виждам две момиченца, които седят неподвижно една до друга. Докосвам малка ръчица с пръста си, малките пръстчета се отварят и грабват моите. Галя главата й. Не мога повече. Бягам навън. Не мога повече и с гръб към стената хлипам.

Никога няма да бъда същият. Не искам да съм недокоснат.

А аз се питам - как може да сме толкова безсилни да променим нещо. Как се стигна до там да научаваме какво става в собствената ни страна от чуждите журналисти. Как всички масово се вкопчиха в едно измислено телевизионно шоу и с това си измиха ръцете и душите?! Къде са хората?! Защо стоят на топло в къщи и цъкат СМС-и, а не излезем всички и да кажем Стига!. Стига калпави политици, стига приспивни песни за съзнанието по телевизията, стига безотговорност, стига измъкване… Няма да стане, знам… Всеки се грижи за собственото си съществуване и се радва, че това там е далеч и не го засяга. И изобщо не може да прозре колко много всъщност го засяга това далечно нещо - то се случва в нашата държава, допускат го нашите управници, а по това как се грижат те за децата, може да се съди много и за тях.
Реших да копирам тук текста, а не просто да дам линк заради една проста причина - страх ме е от цензура. Страх ме е, че ще стигнат до там да отново да обвинят чуждите журналисти, вместо да погледнат в собствения си двор. Ето, в такава държава живеем.

Любослава РУСЕВА

Докато гледах “шоуто” на Би Ти Ви “Великолепната шесторка” (то, както се разбра, ще “помага” на децата от Дома “Света Петка” в село Могилино да заживеят в “малка къщичка”), непрекъснато си мислех за Мария Каролина.

Мария Каролина е чилийската проститутка, която малко преди Коледа организира своя благотворителна кампания. След 27-часов непрекъснат секс тя спечели 4000 долара и ги дари за лечението на болни деца. Новината беше разпространена от всички световни агенции заедно с думите на Мария: “Не ми е неудобно. Мнозина даряват пари, получени по много по-мръсен начин, и никой не се възмущава”.

Докато гледах “Великолепната шесторка”, си мислех тъкмо за това: трябва ли Мария Каролина да се срамува? Моят отговор е - не. Тя е проявила искрена състрадателност, честно изпълнявайки професионалния си дълг. Спечелила е 4000 долара със собствените си усилия. С това, което може най-добре. Освен това проституцията в Чили е узаконена и съм повече от сигурна, че тази жена съвестно плаща и данъците си.

Докато гледах “Великолепната шесторка”, си мислех още нещо: права ли е Мария Каролина, когато казва, че има далеч по-мръсни начини да се прави “благотворителност”. Моят отговор е - да. По-мръсно е например да се обявиш за патрон на “Българската Коледа”, след като за целите на собственото си преизбиране си похарчил от бюджета и от неосчетоводени дарения двойно по-голяма сума от събраната “за болните деца”. По-мръсно е да си правиш PR с чуждите SMS-и, докато правителството харчи на тъмно 1,2 милиарда от бюджетния излишък, а фондът за лечение в чужбина връща повече от половин милион лева “неусвоени пари” заради чиновническа безотговорност.

Та докато гледах “Великолепната шесторка”, все повече ми се струваше, че Мария Каролина заслужава не упреци, а симпатия. В нейното себеотдаване няма нищо цинично. “Не ми е неудобно”, отговаря тя. Чудесен отговор! Ние никога няма да чуем такъв отговор от продуцента Магърдич Халваджиян, водещата Ани Салич и участниците във великолепната халтура. Например толкова чудесен като: “Неудобно ни е”…

Не знам как се е чувствала Мария Каролина след 27-часовия непрекъснат секс. Но твърдя, че след “Великолепната шесторка” повечето от зрителите са изпитали тежка погнуса. Не знам на кого му е хрумнал този идиотски формат. Но твърдя, че по-уродлив от него би бил само “Сървайвър” с участието на деца от Могилино в къщата на “Биг брадър”. Не знам защо сред “ВИП-овити” (по разголената и вулгарно хилеща се чалга дива Рени) не е попаднала и блондинестата министърка на социалните грижи Масларова. Но твърдя, че нейното присъствие нямаше да бъде по-непоносимо от кадрите, в които блондинката Наталия Симеонова пускаше откъси от филма “Забравените деца на България” на клоуноподобния Тити Папазов, разплакания политик-милионер Свинаров и издателя на “Плейбой” Мартин Захариев. Не знам кой реши Ани Салич да облече златиста рокля, която струва колкото половината от една “малка къщичка”. Но твърдя, че цялата пищност и безгрижните смехове, които се редуваха с образите на доведените до крайно окаяно състояние малки нещастници, бяха изключително неуместни за “каузата на нашето шоу”.

И защо кауза? Коя е каузата? Кауза имаше и има Славка Кукова от Българския хелзинкски комитет, която обиколи домовете за деца с умствени и физически увреждания, за да осведоми уважаемата министърка на социалните грижи и почитаемата българска общественост, че там се причинява смърт по особено мъчителен начин. Кауза имаше и има журналистката Кейт Блюет от Би Би Си, която в продължение на девет месеца снимаше в Могилино, за да разкаже как в една страна, вече член на Европейския съюз, едни малки същества са оставени да гаснат в изолация без нормална храна и нормално човешко общуване. Кауза имаха и имат Яна Бюрер Тавание от в. “Капитал”, Юлиян Попов от Лондон и жените от Движението на българските майки, които не позволиха този случай да потъне в забрава. Благодарение на техните усилия нахалната Масларова все пак отиде до Могилино (защото можеше и никога да не отиде) и обеща реформа в държавната политика за такива деца (каквато можеше и никога да не обещае).

Но каква е каузата на Би Ти Ви? Могилино? В България има още 23 дома като “Света Петка”. В тях живеят около 1800 деца. Тези домове се наричат ДДМУИ и се намират в села с имена като Петрово, Кошарица, Рудник, Илаков рът, Стража, Михалци, Гомотарци, Згалево, Кермен, Сладък кладенец. Неотдавна доц. Атанас Щерев написа в блога си, че е посетил дома в с. Горна Козница, община Бобов дол, където едно от децата било толкова премръзнало, докато спяло в креватчето си (!), че се наложило да му ампутират и двете крачета…

Могилино, иначе казано, не е изолиран случай. И това е известно отдавна. Да закриеш дома там не е решение на проблема. Не е кауза и “малката къщичка” за децата от “Света Петка”, ако оставиш останалите да измръзват в креватчетата си.

Кауза е да притиснеш накачулената със злата Масларова да си свърши работата и да се държи прилично. Кауза е да питаш Борис Велчев защо прокуратурата не се самосезира за Могилино, нито за бургаското сиропиталище “Александър Георгиев Коджакафалията”, където проституират 6-годишни момченца. Кауза е Би Ти Ви да прави същото, което направи Би Би Си с “Изоставените деца на България”. Кауза е Ани Салич, “посланик на УНИЦЕФ за България” от цели три години, да отиде в Петрово, Кошарица, Рудник, Илаков рът, Стража, Михалци, Гомотарци, Згалево, Кермен, Сладък кладенец. Кауза е…

Тук спирам, защото продължението ще изглежда още по-наивно. В този момент Албърт Парсънс най-вероятно пресмята приходите от първото излъчване на “шоуто”, в което рекламните блокове бяха три. Парсънс, ако не знаете, е президент на корпорацията. И съвсем наскоро обяви, че Би Ти Ви ще си построи нова “малка къщичка” за 23 милиона евро.

В същото време:

• “Великолепната шесторка” ще продължи от 14 януари до 21 февруари. Този период със сигурност ще се отрази благоприятно на самата телевизия и трите мобилни оператора, но може да се окаже фатален за много от питомците на “ДДМУИ”.

• “Великолепната шесторка” ще отпусне толкова пари, колкото в “малката къщичка” да бъдат настанени само няколко деца от Могилино. “Това е социална услуга, в която малка група (максимум 15) живеят в среда, близка до домашната ­ те ходят на училище, имат съседи, играят и се срещат с приятели в квартала”. За сведение: в “Света Петка” живеят около 45 деца.

• “Великолепната шесторка” е отдавна харесан от ръководството на телевизията шоу формат, към който в последния момент е прикачена и “благородна кауза”. “Концепцията на шоуто привлече интереса на Би Ти Ви през октомври 2007 г. (!), а след излъчването на филма “Изоставените деца на България” на Би Би Си медията решила, че именно този формат е най-подходящ за въвличане на цялата българска общественост в мащабната инициатива в подкрепа на децата от Могилино”, писа “Нетинфо”. Потвърди го и самият продуцент на “шоуто” Магърдич Халваджиян. В интервю за “Монитор” от 15 януари той каза: “Глобал филмс” е изпълнител на формата и няма нищо общо с вземането на това решение. Инициативата за Могилино е изцяло на bTV и “Уницеф”. Един от каналите, собственост на Мърдок, е реализирал подобно шоу с голям успех в Латвия. Идеята за “Великолепната шесторка” ми беше сервирана на 20 декември”.

Нали се сещате, че Магърдич Халваджиян не работи “за без пари”? Не знам от колко “малки къщички” ще бъде хонорарът му и не това е важното. Но твърдя, че този път и той, и хората от Би Ти Ви трябва много да се срамуват. Не защото не помагат. А защото вредят. Вредят напълно умишлено и тъкмо на “каузата”, за която се “борят”. Нужно ли е да казваме очевидното? Че сериозната работа на Би Би Си беше сведена до едно пошло шоу? Че вниманието отново се отклони от “отговорните институции”, за да ги извини за бездействието и безсърдечието им?

Че за пореден път върху врата на “обществото” се нахлузи проблем, за чието трайно нерешаване то не носи вина? Че “обществото” плаща данъци, с които издържа и ДДМУИ в Могилино, Петрово, Кошарица, Рудник, Илаков рът, Стража, Михалци, Гомотарци, Згалево, Кермен, Сладък кладенец, и наглеците като Масларова? Че стана повече от прекалено то да спонсорира и Би Ти Ви, и “Глобал филмс”, и мобилните оператори, и сестрите от Либия, и братята на пътния шеф…

Но какво повече да говорим? То е ясно: има много тъпи начини да си направим мръсно, както и много мръсни начини, за да живеем тъпо. ТОЗИ е от най-тъпите и най-мръсните. “Не ми е неудобно” да го кажа.

* Статията е публикувана във в. ГЛАСОВЕ, бр. 3 от 2008 г.

Не знам дали си имате на идея как уморява мързелът… УжасТ направо! И ме мъчи от доста време. Първоначално се чудех дали е мързел или преумора. Бе, накрая стигнах до извода, че е първото. Не че не бачкам, ама чак пък толкова… Ама много си смахнах режима на работа и спане. Спане ли казах?! Ммммм… Имам за вършене хиляда работи /ту-ду-та, дет им викат/. Ма при мен стават на ту-туууууууу-та. Работя до късно, после спя до късно, после пак така и… в един момент вече изобщо не ми се работи… Само ми се спи. Още навремето класната хубаво ни разправяше, че сънят е сън преди 12 часа. При мен обаче открай време работата ми спори нощем. Не знам защо. Били някакви типове - сови и чучулиги. Е, аз съм сова. Ама т`ва няма нищо общо с мъдростта. И като студентка все учех нощно време. Колкото и да опитвах през деня, не се получаваше - държа лекциите пред очите си, чета ги… ама вътре нищо не улазя. Харесвам нощите. Едни такива спокойни, тихи, мистични, предразполагащи… Сума идеи ми идват нощем… То оттам тръгна даже и speshno.info. Като огладнее човек нощем, може така да си и умре от глад… Нищо няма отворено. В 21 часа животът направо спира. А за нас, совите, кой помисли?! А?! Да не забравя - и форум съм тръгнала да правя за нас. Ей, тука. Ама, мързелът не прощава. Стои си ей, така…
И така си седя и си мисля, по някое време - само седя…
Имам каталог да правя, сайт да оправям, материал да пиша /че и да разследвам преди тва/, още един проект седи и чака, едни визитки, едни ретуши, хигиена на компютрите, ау, брошурата забравих… мали…