Imagine that…

Е, това е моята версия. Официалната нарича себе си KORITAROV ONLINE, ползва Wordpress и публикува уж интервюта на Георги Коритаров с разни хора. Стилът твърде силно ми намириса на т.нар. от мен “ферми” за новини - много реклама от гугъл, малко новина и много коментари от тъпанари. Някак, несериозно седи за такъв журналист, с такива претенции. Реших да погледна контактите… и Оп! Банер с текст “Как да печеля пари от разработките, които написах по време на следването”. Ето го “черно на бяло”:

И досега не мога да си представя, че става въпрос за други разработки!
Уви, разочарована бях да открия, че линкът от банера води към някакво скучно упътване за интернет-реклама. Линковете около банера обаче също ми се натрапиха - абе, откога ДАНС взе да се рекламира в гугъл?! Клик! За да открия скучна поредица от сайтове за отслабване, гражданска отговорност, фитнес… Е, поне фитнеса може някак да има нещо общо с ДАНС…

Колко ли будали като мен са кликали любопитни… Това ако не е подвеждаща реклама… Доколкото знам този вид реклама се води контекстна и би трябвало да ти представя линкове тематично свързани с информацията на сайта. Каквито са и въпросните думички-линкове. Обаче отслабването тук няма нищо общо. Не знам кой лъже - Коритаров или Гугъл. От гугъл някак не бих го очаквала. И някак все не ми се вярва този сайт да има нещо общо с познатия ни Коритаров. По-скоро някой си прави стотинки за негова сметка. Но пък може и дотам да е изпаднал, знае ли човек…

Такамммм… след огромно и дълго мълчание едни неволи с Wordpress ме провокираха да направя един запис. Надявам се да има полза от него.
Ако сте решили да ъпдейтвате или инсталирате тепърва wordpress 2.8 може би ще се сблъскате със същите проблеми.
Първи проблем:
Показва ви се грешка от рода на

“Warning: Cannot modify header information – headers already sent by (output started at //home/htdocs/wordpress/wp-config.php:1) in /home/htdocs/wordpress/wp-login.php on line 12

Какво да правите: гледате първия посочен файл, в случая wp-config.php, отваряте го с някой онлайн редактор и изчиствате празните редове най-отгоре и най-отдолу. /Или сваляте, отваряте с нещо, може и текстов редактор, изчиствате и качвате наново/. Подробно тук!
При мен се оказа, че е от темата, която си избрах - и не се дължеше на празни редове, а на прекъсване на php кода: . Като го обединих проблемът изчезна.

Проблем 2
Правите си SEO френдли permalinks. И изведнъж престава на намира съответстващата страница когато кликнете на линка.
Решение:
Би трябвало да откриете малко съобщение, че не може да пише в .htaccess файла и поле с код, който може да селектирате. Ще трябва да го селектирате и в някакъв редактор да го пейстнете и да го запишете като “.htaccsess” / и естествено да го качите после в основната директория на блога/. Ако не го откривате този код, ето го и него:


RewriteEngine On
RewriteBase /вашата директория/
RewriteCond %{REQUEST_FILENAME} !-f
RewriteCond %{REQUEST_FILENAME} !-d
RewriteRule . /вашата директория/index.php [L]


Проблем 3:
Не може да ъплоудва картинки. На Дебиан. Сега ще потърся решението и ще го опиша и него.
… Да е жив и здрав гугъл. Проблемът се оказа, че нямам създадена папка /wp-content/uploads а път до нея е указан в Miscellaneous Settings. Просто създадох папаката и дадох права 777. Много хора обаче споделят, че същият проблем се появява при калпави плъгини и съветват да се деактивират всички плъгини и да се пускат един по един, за да се види кой е калпавият.
Засега толкова.

http://www.speshno.info/news.php?id=34690

Няма да се занимавам със самата партия. То ще си покаже. Но! Как можаха с това лого да се изложат. Никой ли не вижда, че то просто не се чете. Често се подценява моментът с визуалната комуникация. Но сериозните работи не може да се вършат по несериозен начин. Не знам на липса на пари ли се дължи, или просто някой някъде имал братовчед /приятел, племенник (ца)…/, който можел да го направи. Ако пък зад това творение седи агенция и са взети едни големи пари - срам за тях.

Какво се върти около Земята?

проба

Имам един лош навик - да се раздавам. Безвъзмездно и безрезервно. Е, когато мога, разбира се. И сега се чудя как толкова много време ми трябваше, за да разбера нещо толкова просто - че когато даваш нещо безплатно, никой не го цени. Сякаш вече всички отмерват стойността единствено в пари. Безплатното е грозна, то е лошо направено, некачествено, та не може в никакъв случай да бъде на ниво с платеното, а то пък от своя страна е много по-лошо от СКЪПО платеното. Точно днес животът ми поднесе поредният урок по икономика на живота - не давай безплатно. Не давай услуги, не раздавай чувства, не давай времето си, знанията си, уменията си… Дадеш ли ги безвъзмездно, всеки счита, че те нямат стойност. Следователно са и некачествени. Не, уважаеми, времето ми е безценно, знанията и уменията съм ги трупала години наред, коствали са ми безсънни нощи, безброй опити и грешки, повторения, разочаравания… А чувствата, сърцето…. те не са за всеки. Те са специални и са за специални хора. Те са единствено за онези, които ще знаят колко струват без да им го казвам.

Не в нашата България, определено! Днес чета изявление на Първанов-Гоце при откриването в Русе на дискусия на тема “За децата на България - открито и ангажирано”. Господин Президентът заявил, че филмът за Могилино на Кейт Блюет бил антибългарски. Е, това отдавна го припяват и други политици - Масларова, Петков, повечето ни евродепутати…. Ама да се изцепи и самият президент…”Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал”. И още повече - “В този филм има неща, които ние си ги знаем не по зле”.
Едно не разбирам - как така сте го знаели, а нищо не сте предприели, бе изроди такива?! Има ли грам мозък в главата си поне един политик да застане и да признае истината - че са изпуснали нещата от контрол, че у нас има проблем с отношението към болните и в неравностойно положение деца и възрастни?! В каква миша дупка си мислят да се скрият? Кого лъжат? Европа? Нас? Поне някой свестен ПР да се намери да им каже, че така не се прави. То е ясно, че на никакви човешки качества у тях не може да се разчита. Ама поне от личен интерес за постовете си да направят нещо разумно. Да, не са само те. Цялото ни общество е болно. Когато чух по радиото за протестите на жителите в кв. “Средна кула” против построяването на защитените жилища в старото училище, просто се скапах тотално. Чак такова нещо не бях очаквала. Даже и лицемерието на Великолепната шесторка ми се стори най-хуманното нещо, направено за тези деца. Първо се засилих да излея цялата горчивина в блога, но после почувствах такава безнадеждност и безсилие, че се отказах. Нямаше смисъл. Какво щях да променя с един запис в някакъв си блог… Празни приказки само. Горчивата истина вече е явна - повечето българи не могат да приемат различните деца. По форуми и коментари под статии чета ужасни неща. Да пратиш един СМС е едно, а да гледаш децата - съвсем друго. Да признаеш проблема, да се изправиш лице в лице с него и да го решиш се оказа много по-трудно. При всичко, което трябваше да преживеят и авторите на филма, и “героите” в него, епилогът беше покъртителен - да се окаже, че и да има пари, накрая ние пак сами ще ги бутнем обратно в ада. Да, ненапразно е тръгнал вица за българите…
На 4 март бе прожектиран филмът в Европейския парламент. С идеята да се дискутира за решаване на проблема. Евродепутатите ни направиха подписка против излъчването на филма. Щяло да им се развали празнуването на 3 март /?!/ Искали били да подаряват мартенички. Е, постигнаха го въпреки състоялото се излъчване - играха хорА, празнуваха… след излъчването на потресаващите кадри и по време на една трагедия, сполетяла страната им. Нищо не може да попречи на плановете на политиците. Някакви си там жертви, катастрофи, гладуващи деца… После се оправдават с абсолютно еднакви фрази. Сигурно четат еднакви учебници по политология. Също като обяснението на Първанов-Гоце, че уж първо само бил на планина, а не на лов, после пък бил само на ловно събрание, пък после само бил минал оттам… Неееее, как може да си помислите, че Президентът ще тръгне на лов, вместо да обяви траур?! Ама няма такова положение. Те хората лъжат, за да го злепоставят. И Кейт Блюет лъже, това във филма не е истина. То е антибългарска кампания. Изобщо не си мислете, че тя е дошла и потресена от видяното е решила да изпълни журналистическия си дълг и да покаже какво се случва в една европейска държава. То за нашите политици отдавна журналистиката се свежда до плащане на съответната сума. В резултат - ни дума, ни ред за тях… както и от тях…
Неведнъж съм се питала какво може да промени този омагьосан кръг. Спорили сме с Григор също неведнъж. Да, ние сме виновни, защото ние сме си ги избрали политиците. Аз, обаче се питам - добре, а КОГО да избера?! Те всичките са от един дол дренки. И да не са, властта ги променя за нула време. Някъде бях срещнала идеята да си “внесем” политици. Може конкурс да обявим. Ама пък се сещам пак за едни думи на Григор - не политиците са лоши, а народът - който и политик да дойде, като види овчедушието ни, ще си накриви капата и ще започне да дои. Да, и тезата му за “добитъка” често съм оспорвала и съм го обвинявала в елитаризъм. Но след случилото се в кв. “Средна кула” вече нямам съмнения - не искам да съм в това стадо. Не искам нищо да не зависи от мен. Не искам политиците ми да живеят в друга България, в която няма мизерстващи деца, няма престъпна небрежност и безотговорност. Искам прокуратурата да се самосезира и да се провери бил ли е Гоце на лов на 1 март или не, да се повдигне обвинение срещу всички, виновни за състоянието, в което бяха оставени децата в Могилино /а и не само там/, и на тези, които безразлично са наблюдавали всичко без да реагират. Искам политиците ни да се научат да носят отговорност и да изпълняват задълженията си.
Искам, ама няма!

Ако този блог ви изглежда някак странно в момента , то не се безпокойте. Нито сте объркали мястото, нито се е повредил мониторът ви. Просто реших малко да го облека в нови дрешки :).

Крис Дюзошоа разказва за посещението си в Могилино. Той е белгийски журналист, ТВ водещ, дошъл в България заедно с белгийската делегация.

Не искам да оставям впечатлението, че единственото, за което мога да говоря вече е домът за деца в Могилино, но наистина трябва да си изплача душата. Дотам пътуваме в мъгла и сняг. Бъркаме пътя няколко пъти и накрая засядаме. Може би тя - сградата – не желае да идваме?

Налага ни се да слизаме от планината на задна предавка и да поемем по друг път, който накрая също се оказва грешен. Смеем се в опита си да скрием притеснението си. Страх ни е от това място.

Когато пристигаме, е вече тъмно. Антрето е препълнено с хора, за ефект – мисля, че бяха местни политици и ръководството на дома, а с тях и много фотографи и оператори, хора, които си водеха записки. Българска журналистка ме разпознава и иска да ме интервюира. Изказва поздравления, но не съм сигурен, че е искрена. Може би ми е ядосана. Не желая да говоря с медиите. Искам на първо място да видя децата. Сърцето ми бие в гърлото, когато влизам в първата стая. В десния ъгъл малко дете седи на инвалидна количка, няколко деца танцуват. Ръководството явно се е постарало да създаде впечатление, че тук всеки ден е купон.

Разпознавам Диди. Развълнувана е и се усмихва. Носи престилка и напрегнато притиска нова чантичка към тялото си. Сияещото й присъстие още повече издава, че в този дом тя не е на мястото си. В друга стая забелязвам Стоян да се поклаща на един стар стол. Искам да хвана ръката му, но той ме отблъсква.

Качваме се в стая с ярка неонова светлина и виждаме децата, които никога не напускат леглата си: едното е с деформации, а другото има синдрома на Даун. Гъделичкам го и той гука от удоволствие, а аз се боря със сълзите си. Едно по-голямо момче, лежащо неподвижно с глава на решетките, ме гледа право в очите. Сърцето ми мръзне. Друго дете стене шумно. Миризмата на урина и бавна смърт е навсякъде около мен.

Питам за Васка. Аз и още няколко души отиваме в друга сграда. Тя седи по пижама на малка маса, изпосталяла, с безизразно лице. Заговарям я и тя леко се ободрява. Иска нещо сладко, но аз нямам у себе си. По дяволите. С писклив глас ми казва, че счупеният й крак не я боли вече и че иска да излезе навън. Предлагам да я изведа навън под палтото си или да я увия в одеало. Не ми позволяват. Вместо това я слагат в детска количка и я извозват до съседната стая. После я връщат в първата стя и я слагат на стола й.

В съседната тъмнееща баня три деца седят на гърнета. Разпознавам момчето, което седи с глава към ваната. Не мърда. Не смея да мисля колко време седи така самичък. До радиатора виждам две момиченца, които седят неподвижно една до друга. Докосвам малка ръчица с пръста си, малките пръстчета се отварят и грабват моите. Галя главата й. Не мога повече. Бягам навън. Не мога повече и с гръб към стената хлипам.

Никога няма да бъда същият. Не искам да съм недокоснат.

А аз се питам - как може да сме толкова безсилни да променим нещо. Как се стигна до там да научаваме какво става в собствената ни страна от чуждите журналисти. Как всички масово се вкопчиха в едно измислено телевизионно шоу и с това си измиха ръцете и душите?! Къде са хората?! Защо стоят на топло в къщи и цъкат СМС-и, а не излезем всички и да кажем Стига!. Стига калпави политици, стига приспивни песни за съзнанието по телевизията, стига безотговорност, стига измъкване… Няма да стане, знам… Всеки се грижи за собственото си съществуване и се радва, че това там е далеч и не го засяга. И изобщо не може да прозре колко много всъщност го засяга това далечно нещо - то се случва в нашата държава, допускат го нашите управници, а по това как се грижат те за децата, може да се съди много и за тях.
Реших да копирам тук текста, а не просто да дам линк заради една проста причина - страх ме е от цензура. Страх ме е, че ще стигнат до там да отново да обвинят чуждите журналисти, вместо да погледнат в собствения си двор. Ето, в такава държава живеем.